С мои приятели отидохме в Мола. Аз видях картина на Снежанка и реших да я купя. Прибрах се вкъщи и я окачих на стената срещу леглото. Изведнъж се чу глас.- Здравей! Как се казваш?
Обърнах се и се смаях - картината говореше, а след миг от нея изскочи Снежанка. Бях толкова учудена, че напълно се обърках. Отговорих й:
- Казвам се Мони. А ти наистина ли си Снежанка?
- Да - каза тя.
Аз й повярвах и започнах да я развеждам из дома ми.
Скоро тя стана моя най-добра приятелка. Не я водех на училище, защото съучениците ми щяха да се усъмнят, че тя е Снежанка. Но ако повярват, можеха да ми я вземат.
След два дни ми хрумна да й купим нови дрехи и да й направим нова прическа. Така съучениците ми нямаше да разберат, че е тя. Дори й дадох ново име - Рапунцел, но после размислих. Въпреки всичко, те щяха да се усъмнят в нея. Ето затова я върнах в картината, а ние продължихме да сме приятелки и да си общуваме.
автор: Моника Виденова
Няма коментари:
Публикуване на коментар