В края на лятната ваканция се случи нещо много странно, но и забавно! С мама, тати, бати и едни приятели решихме да отидем в Самоков. Тръгнахме рано сутринта, за да имаме време да изкачим връх Мусала. За жалост не го изкачихме целия, а само половината от него.
На другия ден си обух ролерите и с една приятелка седнахме на един висок склон. Аз й казах:
- Мира, моля те не ме пускай! Ако падна, ще се размажа!
Тогава Мира ми отговори:
- Спокойно - няма да те пусна. Ааа! Телефонът ми звъни!
В този момент Мира ме пусна и аз паднах по големия склон. Добре че видях едно дърво, за да се задържа за него.
Е, както казах и в началото, този ден беше странен, но и забавен. Прекарах си чудесно.
автор: Кристина Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар